Едва ли някой дълбоко в себе си би искал да бъде един от "незнайните воини" или "безименен герой", защото животът, мъжеството и саможертвата са даденост, личен избор и съдба, неразделни от името на човека. И колкото по-дълго живее името, толкова мъжеството и саможертвата за човешкото добруване са били по-праведни и човеколюбиви.

От незапомнени времена хората се опитват да осигурят за себе си, за своите семейства и най-вече за децата си специалната защита на свръхестествените сили. Особено значение се е отдавало на името. Смятало се е, че то определя съдбата на човека. В стари времена българите именували децата си например Вълко (за да е силно като вълк новороденото), Желязко (за да е здраво като желязо). С приемането на Християнството пред вярващите се открива възможността да се поставят под покровителството на новия Бог, на Богородица, на светците и мъчениците от православния пантеон. В доиндустриалното общество не са се празнували рождени дни. Най-важният личен празник за всеки е бил денят на светеца, на който той е кръстен. Вратите са отворени за гости през целия ден. Близки и познати идват без покана - на имен ден не се кани. Храна, питие и блага дума са се подготвяли за всеки, който посети дома на именника. Споделяйки храната и питието с гостите си, именникът благодари на своя светец за всичко добро, което е преживял през изминалата година и измолва покровителството му за предстоящата година.

Месец януари е известен в България като месец на именните дни. Да си припомним какво и как са празнували на тези дни българите в доиндустриалното общество.

ВАСИЛЬОВДЕН (1 януари)

Този ден се знае от старите българи и като Сурва. В много краища в полунощ тръгват сурвакарските дружини на ергените. Всеки дом, особено там, където има моми за женене, се е подготвил за сурвакарите. Те влизат, сурвакат домашните и благославят дома. Домакините ги даряват с краваи, суджуци, сланина и, разбира се - черпят ги с вино. Като обиколят селото, сурвакарите - ергени, се събират на обща трапеза.

На сутринта по същия начин се посрещат малките сурвакарчета. С шарените си сурвачки те потупват домашните, изричайки благословия. Някъде децата сурвакат и крините с жито, за да се роди добра реколта през годината. Домакините ги даряват със специално изпечени кравайчета, орехи, монетки. Дряновите пъпки от сурвачките се слагат в полозите на кокошките, за да снасят много яйца и да излюпят здрави пиленца. Като обиколят селото, децата хвърлят сурвачките в реката. Старите хора вярват, че ако се внесе обратно у дома сурвачка, в къщата ще се развъдят бълхи.

В различните краища на България на този ден се изпълняват различни обичаи за здраве и плодородие през годината. Някъде момите гадаят за кого ще се омъжат, някъде маскирани дружини обикалят из селата. Най-почетени са тези, които се именуват Васил или Васила. И днес се помни обичаят на именниците да се донесе камък още рано сутринта, преди да са станали, за да тежи кесията им от пари така, както е тежък камъкът. Те пък, от благодарност слагат трапезата и през целия ден посрещат гостите си.

ЙОРДАНОВДЕН (6 януари)

Според едно старинно вярване в нощта срещу Йордановден небесата се разтварят. Всеки, който е дочакал буден този миг, може да си пожелае изпълнение на най-лелеяната мечта. Това, което винаги са си пожелавали българите, е здраве - за себе си и за близките си. С пожелания и действия за осигуряване на здраве са изпълнени ритуалите през целия ден.

Йордановден се почита в чест на кръщението на Христа в реката Йордан. Рано сутринта свещеникът на селото повежда процесия към реката, за да "кръсти" водата. Вярвало се е, че сички зли и опасни сили, които са застрашавали хората в "мръсните дни" (от Игнажден -20 декември - до Йордановден), ще напуснат водата след кръщението й. Свещеникът хвърля в реката черковен кръст. Младите мъже се надпреварват кой пръв ще скочи и ще извади кръста от ледените води. Късметлията е на почит през целия ден. За него има приготвен подарък или няколко монети. В дома му се събират приятелите и веселието продължава до късно през нощта.

Все още на речния бряг хората гледат внимателно "спасения" кръст в ръцете на свещеника. Ако той се обледени, годината ще бъде здрава. Всеки си взима в съдинка вода от пречистената река. Тази вода се пази в иконостаса през цялата година за здраве. С нея лекуват урочасаните, с нея поръсват или запойват болните. Малко от тази вода сипват в поилките на животните - за да са здрави и плодовити през годината. Някои домакини поръсват от същата вода в кацата със зелето и делвите с туршиите, за да ги запазят за по-дълго. Няколко капки вода осигуряват добра реколта и на семената, приготвени в хамбара за пролетната сеитба. Винарите доливат по-малко или повечко светена вода в бъчвите с вино. Те казват, че го правят, за да се запази добро виното. Момите пък, капват от същата вода при миенето на косите си - за да растат дълги и красиви.

Разбира се, най-щастливи на този ден са мъжете, именувани Йордан и жените, именувани Йорданка. Веселбата в домовете им не стихва до късна доба.

ИВАНОВДЕН (7 януари)

Този ден се празнува в памет на Йоан Кръстител. И както той е кръстил Спасителя във водите на Йордан, така и старите българи се "къпят" в ледените води - за здраве и благополучие. Хората казват, че никой не се е разболял от ледената баня на Ивановден и който се е къпал в реката, не се разболява през цялата година. Мога да го потвърдя. Във вече далечната 1983 г. наблюдавах Ивановското къпане в с. Говедарци, Самоковско. На предния - Йордановден, ергените обиколиха селото, събраха от стопаните картофи и ги продадоха на пазара в Самоков. С получените пари пазариха музика. Музикантите засвириха от сутринта до малкия вир на реката. Зевзеците започнаха тайно да наддават кой колко ракия ще даде, за да бъде изкъпан този или онзи. Сключен пазарлъкът, двама-трима грабваха нищо неподозиращия човек и го бутваха в реката. Някой очевидно беше обещал кило ракия и за мен, та докато разпитвах за старите обичаи, изведнъж се намерих във вира. Дали от покровителството на Йоан-Кръстител, дали от виното, но тогава дори не кихнах. Ледените бани, музиката, пиенето и веселбата траяха цял ден.

В по-стари времена на този ден се къпят младоженците, които са се венчали през изминалата година. Своята ледена баня или поне малко вода във врата получават именниците. Бидейки кръстник на Спасителя, Йоан Кръстител се почита като покровител на кумството. В деня му младоженците отиват на празничен обяд в кумовете си. Те носят кравай, баница, бъклица с вино. Кумовете са подготвили богата трапеза. В някои краища на този ден годеникът отива с родителите си на гости на годеницата. Бъдещата свекърва я дарява с китка, завързана с червен конец, на който е нанизана златна пара.

На някои места Ивановден се почита и като ден на побратимството. След специална служба в храма побратимите се вричат да си помагат и да се обичат и уважават като кръвни братя.

АНТОНОВДЕН (17 януари),АТАНАСОВДЕН (18 януари)

.Св. Атанас и св. Антон  се почитат и като покровители на ковашкия занаят, и като светци, които предпазват от тежки болести и природни бедствия. За осигуряването на покровителството на двамата светии в различните краища се изпълняват различни ритуали. Домакините колят черно пиле. Перата му прибират грижливо, за да лекуват, ако се наложи, децата от тревожни сънища. Свареното пиле и хляб раздават по съседските къщи, за да се предпазят от болести и да "помага свети Атанас".

Този ден се знае и като "Среди зима". Старите хора знаят, че на този ден св. Атанас сваля кожуха си, облича копринена риза, яхва коня си и отива в планината да повика лятото. На много места Атанасовден се е посрещал високо в планината, покрай запалени буйни огньове с много веселие и надежда за скорошен край на зимата.

Атанасовден е последният от януарските именни дни. Започва усилната подготовка за новия работен сезон на полето. За старите българи е важно, че са почетени светците и е възродена надеждата, че те ще помагат през годината. Почетени са близките именници, сторено е нужното всички заедно да посрещнат бъдното.

Доктор Маргарита КАРАМИХАЙЛОВА