...И след като всичко беше боядисано с два пласта блажна боя,реших че трябва да се махна от тази лудница.
Малкото дяволче възприе идеята от раз,един телефон и групата беше заформена.Събота на развиделяване се изнесохме по най-бързия начин по посока язовир Пчелина.Път като слънце,ако не броим разрушения асфалт под напора на времето,корените на дърветата и липсващите табелки.А там,там посрещнахме слънцето .

Да си призная нищо не разбирам от риболов,за мен беше важно ,че не звънят телефони,не трещят бетонобъркачки,не свистят гуми и не пеят спирачки.
За част от групата това си беше абсолютна емоция .

Естествено малкия дявол беше на двадесет и седмото небе от щастие ,защото всичко забранено беше позволено.

Вятър ни духа,слънце ни пече,облаци се опитваха да ни изплашат,резултата беше такъв :)



С идеята да повторим пак.