Аз съм вятъра , задъхан над водите,
Аз съм вълна в океана,
Аз съм бика на седемте битки,
Аз съм ястреб на скалата,
Аз съм слънчевия лъч,
Аз съм най-прекрасен сред цветята,
Аз съм дързък див глиган,
Аз съм сьомга във водата,
Аз съм езерото в долината,
Аз съм дума от изкусен стих,
Аз съм връх на копие в битка,
Аз съм Бог на огъня в главата,
Кой хвърля светлината върху хълма?
Кой казва ни за кръговете на луната?
Кой знае слънцето къде заспива?
И кой открива изворите бистри?
Кой призовава рибите от дълбините?
Кой вика ги да дойдат до брега?
Това е бардът,
призован от воините на океана,
за да даде пророчество:
Ще закалим отново копията,
предсказвам ви победа
и все добри неща,
и това е краят на мойта песен.

обичаме едно и също нещо...