Сред монотонно, сиво ежедневие,
където дните бавно отминават
в хаоса от хорско озлобение,
а мечтите бързо се стопяват,
аз се боря, като Дон Кихот с химери,
търся ниша, празнично - честита,
искам свое кътче да намеря,
за да виждам погледи открити.
Как да гледам просяка в очите,
болката му, скъсаната дреха,
след туй да се любувам на звездите
да търся в тях, за себе си утеха.
Къде ми е вината в тази драма,
в какво сгрешил съм, че така боли?
Ненужната, безпринципна измама
върлува в неродени дни дори.
Такива са ми казват времената,
това е факт, така го приеми.
В момента се изграждат правилата
на бъдешите, утрешните дни.
Но как ще изградиме нещо свято
в основите на тази джунгла дива,
с вонята на гниещото блато,
където светоста докрай загива.

 Псевдо - икономика и псевдо - политика
Псевдо - прокурори, псевдо - адвокати,
Псевдо - на века е думата безликa
Псевдо - са дори и нашите заплати.

                                                                   Н.Найденов